Искате ли да помогнете за спасяването на планетата? Не бързайте да подменяте остарелия си телефони с чисто нов, може да го замените с демонстрационен, реновиран или употребяван.
Тежкия аромат на ауспуси и тътенът на счупенa автомобилна изпускателна система са чести напомняния за това колко вредни са колите за околната среда. Запълнените с боклук улуци и водни пътища, запушени с изхвърлена пластмаса, напомнят за вредното въздействие на човешката ръка върху планетата.
Това, което не виждаме — тъй като е толкова внимателно скрито от очите на обществеността — е екологичното въздействие на използването на социалните ни медии и разточителният цикъл на потребление, в който сме хванати, тъй като сме принудени непрекъснато да надграждаме нашите дигитални устройства и да превключваме нашата електроника и уреди в „умни“ машини.
В една от лекциите си, Рон Дайбeрт (освователят на Ситизен Лаб), описва екологичния мит на дигиталната ера, в който мръсната и пълна индустриална ера ще бъде изпреварена от цифрови технологии, които са чисти, безкрайно многократно използвани и виртуални“.
Чистата краткотрайност на така наречените „облачни“ услуги крие истинската материалност на социалните медии: сложният пъзел от електрически проводници, електропроводи, клетъчни кули и сателитни чинии, нищо че за да изградим тези устройства и системи, минаваме през екологично токсичен процес за добив на редкоземни минерали.
Живеем в рамките на това, което Дайберт нарича „технологичен мираж“, в който не виждаме изгорелите газове, когато изпращаме имейл.
Но това, че е невидима – не означава, че я няма.
Въглеродна цена на имейла
Може да не мислите за въглеродния отпечатък на вашите имейли, докато разбърквате съобщения напред-назад с колеги, но за сравнение, Дайберт изчислява, че „изпращането на 65 имейла е приблизително еквивалентно на каране на един километър с автомобил“.
Всъщност, казва той, „изпращането на имейл или дори просто усмихнато лице през SMS включва огромна, но до голяма степен пренебрегвана планетарна система от невъзобновяеми ресурси, производство, доставка, енергия, труд и нерециклируеми отпадъци.
Това са това, което Дайберт нарича „невъзвратни разходи“. И макар че може да не се покажат в месечните ни сметки за мобилни телефони, той казва, че „те са разходи, с които ще се съобразяваме в бъдеще“.
В лекцията си Дайберт се оплаква, че „често си е мислил колко прекрасно би било, ако нашите устройства имат списък със съставки, по начина, по който са опаковките на хранителните продукти. Това може да напомни на всички за интимната връзка на социалните медии с естествения свят“.
Такъв списък би бил обширен.
Чудили ли сте се някога какво прави цветовете на вашия iPhone толкова живи? Или дори начина, по който вибрира в джоба ви? Макар че всичко изглежда като магия — защото ни е представено като такова — тези характеристики разчитат на редкоземни елементи, като тербий, итрий, гадолиний, европий, неодим и празеодим.
Тези редкоземни елементи „притежават изключителни магнитни и проводими свойства“, казва Дайберт, „но те са трудни за извличане от земята и отделяне от другите съставни минерали, с които се намират, поне без да причиняват големи екологични стресове“.
Процесът на добив на редкоземни елементи може да бъде силно токсичен, както за екосистемите, така и за хората, които работят в мините за добив. Дайберт отбелязва, че навсякъде, където има мини, има високи нива на замърсяване в близките подземни и повърхностни води.
„Дългосрочното излагане на тези химикали причинява големи рискове за здравето, както за хората, така и за дивата природа“, казва той. „Гражданите в околните населени места около мините съобщават за гротескни деформации на местните добитък, включително овце, които са развили два реда зъби.“
Нещо повече, отбелязва Дайберт, тъй като тези минерали са толкова много търсени — например литият (който се използва в батериите) се нарича „сиво злато“ — операциите по добив по целия свят са свързани с „трудови проблеми, отвличания, контрабанда и дори насилствен конфликт.“
Струва си да запомните всичко това, предупреждава Дайберт, следващия път, когато небрежно прелистите новините си в фейсбук.
Но не само производството на самото устройство е вредно за околната среда.
В крайна сметка не е като да използваме нашите смартфони за хиляди левове като преспапие или ограничители за врати. Ние предаваме видеоклипове и се свързваме помежду си в реално време, което е „почти като магия – несъществено, безтегловно, виртуално“, казва Дайберт.
Така че, докато митът за облачните услуги подвежда клиентите да вярват, че цялата магия зад завесата се случва в небето, всъщност „облачните изчислителни съоръжения обикновено се помещават в големи сгради или преустроени складове“, казва Дайберт. И не само, че тези сървърни ферми консумират огромна енергия, добавя той, „те изискват огромни количества вода, за да поддържат температурите си ниски“. Един среден център за облачни данни, например, използва приблизително същото количество вода като 40 хектара бадемови дървета или три болници.
„Всеки път, когато плъзгате, изпращате текстови съобщения или търсите“, казва Дайберт, „по свой малък начин, вие допринасяте за синдром на цялата планета, който рискува самото ни оцеляване като вид“.
И така, какво можете да направите?
В пейзаж, в който технологиите са станали повсеместни, може да е трудно да си представим да живеем без смартфон. За мнозина това е изискване не само за начина им на живот, но и за доходите им.
По ирония на съдбата, макар че премахването на нашия глобален навик за смартфони може да е най-прекият начин за намаляване на отрицателното въздействие, което тези устройства имат върху планетата, това, което всъщност би било полезно, макар и само в малък смисъл, би било да се задържим на тях по-дълго.
Астра Тейлър (автор на “Платформата на хората: Възвръщането на силата и културата в дигиталната ера”) казва, че като потребители трябва да бъдем по-ядосани за „планираното остаряване“, което гарантира, че устройствата се счупват, така че трябва да купуваме нови.
Всеки път, когато бъде пуснат нов iPhone, има натиск за надграждане. Нещо повече, отбелязва Тейлър, „нашите устройства не са оперативно съвместими“, което означава, че не са създадени да работят заедно, задънена улица, която ни затваря да купуваме все повече и повече неща, „които са невероятно трудни за рециклиране и са токсични за общностите“.
Ние живеем в тази култура на планирано остаряване и разполагаемо богатство твърде дълго, казва Дайберт.
„Свикнахме с редовен оборот за нашата потребителска електроника“, казва той. И след като тези устройства вече не работят, ние им обръщаме малко внимание, без значение за енергийните и добивните процеси, които са необходими за захранването на всичко това.
Нашите устройства са ценни, казва Тейлър. Те са съставени от редки елементи и трябва да ги третираме като такива, вместо да ги третираме като еднократни.