Какво представляват електронните отпадъци и защо са проблем?

Електронните отпадъци описват електронни продукти и оборудване, които са достигнали края на жизнения си цикъл или са загубили стойност за настоящите си собственици. Когато не се изхвърлят или рециклират правилно, електронните отпадъци могат да отделят замърсители и да се превърнат в сериозен екологичен проблем. Нарастващият процент на електронните отпадъци също е обезпокоителен, особено в развиващите се страни, където отпадъците се превозват като по-евтина алтернатива за преработка, което често води до опасни методи за изхвърляне.

През 2019 г. подкрепен от ООН доклад установи, че рекордните 53,6 милиона тона електронни отпадъци са били изхвърлени по целия свят; този брой се очаква да нарасне до 74,7 милиона тона до 2030 г. Това количество генерирани електронни отпадъци може да запълни повече от 100 сгради на Емпайър Стейт Билдинг. Докладът също така установи, че през 2019 г. само 17,4% от тези електронни отпадъци са били събрани и рециклирани, което означава, че 82,6% от електронните отпадъци не са били официално събирани или управлявани по екологосъобразен начин.

Определение за електронни отпадъци

Електронните отпадъци обикновено се описват като резултат от излезли от употреба електрическо и електронно оборудване (“EEE” – Electronical and Electronic Equipment) и са известни също в Европейския съюз като “WEEE” – Waste Electronical and Electronic Equipment, което означава отпадъци от електрическо и електронно оборудване. Тези термини ни позволяват да разширим това, което може да се счита за отпадъци. Генерираните отпадъци обикновено могат да бъдат разделени на различни категории: големи домакински уреди (перални и сушилни машини, хладилници), ИТ оборудване (лични лаптопи или компютри) и потребителска електроника (клетъчни телефони и телевизори). Извън тези категории електронните отпадъци могат да идват и от играчки, медицински устройства и микровълнови печки.

Обемът на електронните отпадъци се увеличава, когато тези продукти се изхвърлят или не се рециклират правилно, а отрицателните въздействия от жизнения цикъл на тези продукти обикновено са неизвестни на обществеността, когато продуктът бъде изхвърлен.

Друг основен двигател на проблема с електронните отпадъци е, че много електронни продукти имат по-кратък жизнен цикъл. Например, според проучване, публикувано в “Интернационални икономически разследвания”, много мобилни телефони и лаптопи вече имат полезен живот под две години. Увеличаването на количеството електронни отпадъци може да се дължи и на потребителските изисквания или технологичните тенденции. Моделите на мобилни телефони и лаптопи се пускат на по-чести интервали и те обикновено имат и нови модели зарядни устройства. Така че продължителността на живота на потребителите на ЕЕЕ намалява, което увеличава електронните отпадъци.

Освобождаването на токсични химикали като олово, хром, манган и полибромирани дифенил етери (“PBDEs” – Polybrominated diphenyl ethers) от електронни отпадъци води до много екологични и здравни проблеми. Преглед, публикуван в “Ланцет Глобално Здраве”, оценява връзката между тези експозиции и здравните резултати. Наличието на PBDEs повлиява функцията на щитовидната жлеза при хора, работещи в обекти за демонтаж на електронни отпадъци, и също така се свързва с неблагоприятни резултати при раждане като намалено тегло при раждане и спонтанни аборти. Децата, изложени на олово при рециклиране на електронни отпадъци, имат по-голям шанс да развият неврокогнитивни проблеми, а наличието на хром, манган и никел също повлия на белодробната им функция. Тези проблеми обикновено са свързани с директна експозиция, но изхвърлянето на електронни отпадъци излага хората на това, което е известно като смеси, свързани с електронни отпадъци (“EWM” – electronic waste-related mixtures), които са силно токсични комбинации от химикали, обикновено въвеждани чрез вдишване, контакт с почвата и дори консумация на замърсена храна и вода.

EWM са особено опасни, защото могат да се разпространят на далечни разстояния. Например, те могат да достигнат до водни тела и сушата чрез атмосферно движение, могат да повлияят на почвената материя чрез воден отток и могат да замърсят водните екосистеми. Освобождаването на тези химикали в околната среда може да доведе до широко разпространена екологична експозиция и да замърси хранителни източници.

Загриженост за околната среда

Проучване, публикувано за глобалното здраве, се стреми да определи опасните странични продукти на електронните отпадъци и частите от електрониката, от които идват. Устойчивите органични замърсители (“POPs” – persistent organic pollutants), открити в електрониката, могат да бъдат вещества като забавители на горенето, които могат да изтекат във водните пътища и също така да замърсят въздуха, или диелектрични течности, смазки и охлаждащи течности в генераторите, които се натрупват най-много в рибата и морските дарове. Когато са изложени на атмосферата, тези вещества могат да увеличат парниковия ефект и да замърсят храната и дори праховите частици.

Какво представляват устойчивите органични замърсители?
Устойчивите органични замърсители (УОЗ) са органични химични вещества, които са устойчиви на влошаване на околната среда. 
Те се произвеждат умишлено, за да се използват в различни индустрии. УОЗ включват промишлени химикали като полихлорирани бифенили, 
които се използват в електрическото оборудване, но също така включват пестицида дихлордифенилтрихлороетан.

Проучване, публикувано в “Мониторинг и оценка на околната среда”, разглежда неправилното рециклиране на електронни отпадъци в Индия и установява кои процеси и точните части на електрониката водят до опасно замърсяване на околната среда. Например, проучването разкрива, че електронно-лъчевите тръби, които се намират в телевизорите, когато са счупени или хомотът е свален, причиняват опасности за околната среда от елементи като олово и барий, които се извличат в подпочвените води и отделят токсичен фосфор. Печатните платки трябва да преминат през процеса на разпояване и отстраняване на компютърни чипове, което има професионален риск от вдишване на калай, олово, бромиран диоксин и живак. Чиповете и позлатените части се обработват чрез химическа лента, която използва солна и азотна киселина, и след това чиповете се изгарят. Това може да доведе до отделяне на въглеводороди и бромирани вещества, които се изхвърлят директно в реките или бреговете.

Електронните отпадъци също замърсяват водата, когато дъждът разтваря химикалите и оттокът се стича към тези зони. Това са всички опасности, свързани с обработката на електронни отпадъци и се засилват, когато практиката е нерегламентирана. В допълнение към рисковете за здравето на хората, тези химикали могат да подкиселят реките и да изхвърлят вредни въглеродни емисии в атмосферата.

Според проучване за глобалното здраве, местоназначението на почти 70% от електронните отпадъци не е докладвано или неизвестно. Също така е необходимо да се обърне внимание на проблема, тъй като маргинализираните общности в крайна сметка понасят негативните последици от неправилното рециклиране на електронни отпадъци, тъй като повечето съоръжения за рециклиране се намират в райони с ниски доходи. В тези общности жените и децата често участват в рециклирането на електронни отпадъци като форма на доход и често са изложени на опасни замърсители. Някои от здравните ефекти включват нарушено учене и функции на паметта, променени системи на щитовидната жлеза, естроген и хормони и невротоксичност (всички те се дължат на излагане на бромирани забавители на горенето).

Електронните отпадъци също засягат непропорционално развиващите се страни, където електронните отпадъци често се изпращат от развитите нации. Почти 75% от 20 милиона до 50 милиона тона електронни отпадъци, генерирани в световен мащаб, се изпращат до страни в Африка и Азия. Само Европейският съюз произвежда около 8,7 милиона тона електронни отпадъци и до 1,3 милиона тона от тези отпадъци се изнасят за тези два континента.

Базелската конвенция, която беше подписана през 1989 г., имаше за цел да създаде законодателство относно опасните отпадъци и обезвреждането им в други страни, но Съединените щати са една от малкото нации, които все още не са станали страна по конвенцията, което означава, че е законна за страната да изпраща електронни отпадъци до развиващите се страни. Развитите страни могат да направят това поради високите разходи за труд и екологичните разпоредби на техните собствени територии, както и поради пропуски в настоящите разпоредби. Но много от тези развиващи се страни нямат подходящите съоръжения за правилно изхвърляне на отпадъците, което може да засегне хората и много други екологични фактори.

Проучване на електронни отпадъци в Читагонг, Бангладеш, установи олово, живак, полибромирани забавители на горенето и други химикали, често свързани с изтичане от електроника в почвата. Изпаряването и изтичането на тези вещества в сметищата замърсяват природните ресурси в околните райони. Хората, които работят на обектите или живеят в района, са пряко засегнати, но много по-голям сегмент от населението е косвено засегнат чрез хранителната верига и качеството на почвата.

Рециклиране на електронните отпадъци

Процесът на рециклиране на електрониката може да бъде предизвикателство поради различните материали в едно устройство.

Най-добрият начин за изхвърляне на електронни отпадъци е чрез оторизирани фирми или организации. В Европа има Европейската асоциация на рециклиращите електроника.

Как да намалим електронните отпадъци

Според Харвардския университет, няколко прости мерки могат да помогнат за минимизиране на количеството електронни отпадъци, които произвеждате:

  • Преоценете покупките си. Запитайте се дали наистина имате нужда от това ново устройство.
  • Удължете жизнения цикъл на вашата електроника чрез допълнителни предпазни мерки като защитни калъфи и навременна поддръжка.
  • Изберете екологично чиста електроника и уреди. Проучете кои компании ще вземат вашето електронно устройство в края на живота му.
  • Дарете вашите използвани уреди и устройства.
  • Рециклирайте вашите устройства.

 

Меню